Навярно много от нас си задават въпроса, какво се случи със Созопол и много от големите ни Черноморски курорти? Дали случилото се и продължаващото да се случва е в положителна посока, или вреди на визията и имиджа на българското море?

За жалост пренаселването с луксозни сгради, хотели, заведения за забавление и хранене над границите на добрия вкус и предела на площите е проява на лош вкус. Жаждата за пари и меркантилното мислене превръщат българското Черноморие в място, лишено от добър вкус, спокойствие и дух ако щете.

Созопол е древен град, носител на многовековни традиции. Разположен стратегически на няколко малки полуостровчета в Бургаския залив, градът е един от най-старите в границите на страната ни. Нестандартният релеф и уникалната гледка към морската шир и околностите са прекрасно нещо. Сградите в града са смесица от стилове и епохи, модернизъм и традиционализъм се вплитат ръка за ръка. Културният дух на съвремието и на предците ни лъха от всяко кътче. Но в един момент застрояването в града и околностите му надминава границите на естетиката и места като чалга барове и клубове заменят истинското лице на Созопол.

В миналото той е бил спокойно средище на летуващите и културните дейци, а сега е място за пиянски сбирки. Тъжно, нали! Но от туристите и местните зависи да променят това, въпреки че новопостроените сгради са много, процеса е обратим. Вместо да се акцентира върху луксозните и модерни сгради и заведения, една разходка из околностите би заредила хората с оптимизъм и щастие. Местенцата, останали непокътнати около Созопол, като остров „Св. Иван“ и „Змийските острови“ си заслужава да бъдат посетени и запазени. Там има много автентични природни дадености и защитени видове птици. Историческите разкопки на връх Бакърлъка и в околностите от тракийско време би трябвало старателно да бъдат запазени за идните поколения. Дивите местенца около река Ропотамо и прилежащият и резерват са неоткрити диаманти от мнозина.

Тогава защо да виждаме Созопол само като един модерен град, един център на нощния живот и претрупаното строителство? Можем да го преоткрием като едно тихо и спокойно място например. Резерватът „Старинен Созопол“ пази в границите си 180 къщи музей от Българското възраждане, какво по-ценно от това? Това скъпо наследство трябва да бъде пазено и поддържано. Нима новопостроените лъскави хотели са по-автентични и красиви? Базиликата „Св. Богородица“ и църквата „ Св.Богородица Калеоса“ са архитектурни паметници, пазещи гордо българския дух и култура. Фестивалът „Аполония“, организиран ежегодно, е уникално културно събитие в рамките на града. Има куп неща, изпълнени със смисъл в Созопол и околността, но трябва да бъдат забелязани, пазени и някой трябва да се бори за това. Не е лошо да има модерно яхтено пристанище, каквото е налично в града, но не това е лицето му. Някак си българинът не съумява да пази и обича това, което има. Увлича се по новото и по примера на други страни, а това, което е уникално за страната ни, бива забравяно.

Чуждите туристи идват тук и ни показват колко уникална е природата и наследството ни, а ние искаме да им предложим бетон и стъкло и чалготеки. Ако не се научим да ценим това, което имаме, и процеса на застрояване и ограбване на духовното и красивото по Черноморието ни няма да спре. Плажовете ще са заети от чадъри и шезлонги, а не от хора. Толкова беше лесно да отидеш на море в България преди и да се насладиш на лятото, слънцето и водата, а сега всичко е само пари, бетон и криворазбрано забавление. Може и да е друго, стига да искаме и да имаме волята да го постигнем. Глобализацията, пренаселването и модерното са неизбежни, но ние насила ги форсираме и създаваме. Толкова красота и чар се погубиха по българското море, а може да се спре и да се погледне в друга посока, различна от сегашната, и да не се питаме повече какво се случи със Созопол и някои други морски курорти? Може да променим мисленето си и да запазим за поколенията автентичния си културен дух и история, да запазим спокойствието сякаш времето е спряло.

Ще го кажем още веднъж. Оставете ни морето на мира!