Дали и защо е по-опасно да сме вкъщи, отколкото да пътуваме? Задавали ли сте си този въпрос и дали сте от хората, които са социални и за тях е естествено присъствието им в обществото, или сте от хората, които предпочитат да стоят пред компютъра и телевизора? При размишляване по темата, отговорите и ползите от едното и другото са различни, за различните хора. Но! Общуването, реалното пътуване, обогатяването на знанията, уменията и мирогледа от пътуването и контактите много и разнообразни личности не биха могли да бъдат заменени от нищо друго. Стоенето вкъщи пред екрана на компютъра ви свързва с много хора, но само виртуално. Живеенето и битуването в един такъв изкуствен виртуален свят е твърде опасно. С комфорта му се свиква бързо и дори елементарното изхвърляне на боклука и пазаруването стават досадни и излишни задължения.

Днес за съжаление обществото ни е погълнато от технологии и реалността е доста по-изкривена от простичката, предишна реалност. Детството на децата ни не е вече в реалния свят, а във виртуалния. Кой ще има по-модерен таблет, телефон или плейър? Това сравняваме. Ако заговорим кой къде е ходил, пак ролята на социалните мрежи и виртуалното изпъква на преден план.

Да пътуваме е реално удоволствие, а не виртуално.

Снимки от Карибите, Турски курорти, заведения, барове и екзотични дестинации ви обграждат отвсякъде. А дали някой е бил там наистина? Не знаем, защото не общуваме реално, а само гледайки и пишейки виртуално. Пазаруваме по интернет, запазваме почивката си по интернет, поръчваме храна, набираме информация. Ок, полезно е несъмнено, но къде остана реалното ходене на места и допира до истинското. Отиваме в заведение и бам – „постнати“ във фейсбука. Отиваме на море и снимката ни директно е в социалните мрежи. От толкова виртуален живот не ни остана време за реален. Не можем някак си да се насладим на красотата и магията, която пътуването крие само по себе си. Затваряме се в компютрите и домовете си, ходим периодично насам натам, за да ни видят онлайн приятелите в мрежата и си позволяваме пътуване по празници като Великден, Коледа и Нова година, когато телевизионните новини тръбят за трафици и изпразване на столицата от „столичани“. Стремим се към места като Гърция, Турция, големите ни Черноморски курорти и никак не осъзнаваме защо пътуваме и как трябва да го правим. За да се обогатите от едно пътуване не са нужни купища багаж, лукс и определен момент. Да пътуваме можем ако щете и с книга в ръка, излегнати на плажа. Просто взимате раницата с най-необходимото и тръгвате. Къде ли? Където с приятелите или семейството си ще сте щастливи, свободни и истински. Ще оцените места и кътчета, само едва след като осъзнаете необходимостта си от пътуването, а не опасното застояване вкъщи за душата си. Сетивата ви, отворени за преживявания, ще ви поведат инстинктивно нанякъде.

Навярно ви се струва, че темата ни убягва, всъщност не! От всичко изброено до тук, можем да заключим, че стоенето вкъщи и ровенето из мрежите, подрежда живота ни по описания начин. А да пътуваме ни обогатява и развива духовно и умствено. Хубаво е да се посетят различни страни и култури, но познаваме ли родината достатъчно, та да бягаме към други места. Има толкова много малки кътчета, забутани, далеч от цялата шумотевица на големите градове, умиращи за съжаление. България предлага планини, реки, водопади, пещери, езера и чудни местенца. Много малко от нас забързани в ежедневието и свикнали със затворения живот в мрежата и дома ни знаят за съществуването им. Появата на споделеното пътуване и стремежа на младите да се срещат и опознават обаче е силно позитивно явление. Похвално, благодарение на социалните мрежи, това се случва. Когато интернет и социалните мрежи те изведат навън от дома ти, това е положително, но когато те дърпат и задържат, границата да се превърнем в самотници, обградени от хора, е лесна за преминаване. Явно доста интелигентни млади хора са видели това и осъзнавайки го, го преодоляват. Позитивното винаги стои там някъде и всеки може да го открие. Да пътуваме е позитивно, да споделяме е позитивно и може би именно това ще ни върне към по-хуманните отношения. Не стойте прекалено дълго вкъщи и не задържайте децата си там, превръщайки ги в роботи. По-лесно е да бутнеш таблета на едно дете и да го оставиш да играе, вместо да излезеш навън с него. Асоциалното в силно социализираното ни общество е опасност, която може да се преодолее. Балансът на нещата винаги е важен и именно в тази ситуация е определящ. Пътувайте, но понякога си останете и вкъщи за комфорт. Помислете върху този отворен въпрос. Заслужава си!


20140225-sivsecskqz

Пътешествие до „Планината на чудесата”

Планината на чудесата се намира в средата на увеселителния парк ...
maxresdefault

Как да бъдеш скиор?

Едно от любимите ни зимни клипчета. Ако мислите да ставате ...

Отговори