В България има много маршрути и дестинации за катерене. Богатството и разнообразието на географския ни релеф допринася за наличието на обекти за катерене по територията на цялата страна. Независимо дали в Стара планина, в Родопите, в Пирин, край Сливен, Карлово, Враца или другаде, обекти за катерене винаги се откриват. Нека се опитаме да съберем някои от най-популярните. Може и да пропуснем някои, но те са толкова много, че няма как да се обхванат всички наведнъж.

Връх „Дженгал“ – Подножието на Пирин планина ни предлага високия 2730 метра връх Дженгал. Стръмните склонове в района , обградени от циркуси, са изключително трудни за преодоляване от по-неопитните катерачи. Планинският преход до върха е изморителен и труден. Възможни са четири места за начало на изкачването и прехода: начало от Банско; начало от хижа Безбог; изкачване на връх Момин двор и Тевно езеро и последният преминава през Попово езеро. И в четирите ситуации минималното време за достигане на върха е около дванадесет часа. Дълъг, труден и изморителен маршрут, предизвикващ свръхсилите на мнозина.

Връх „Злият зъб“ – Този връх е един от най-предизвикателните в Родопите и една от трудните дестинации за катерене. Хора, които нямат алпийска екипировка и опит, не могат да направят прехода. Част от Мальовишка местност и предизвикателните й, извисяващи се във височина кули, върхът си е чисто предизвикателство за любителите на планинското катерене. С неговите 2678 метра височина, „Злият зъб“ се извисява в небето над Родопите и очаква смелчаци, които да го достигнат.

Връх „Ботев“ – Едно предизвикателство за неопитните катерачи, предоставено ни от Стара планина. Подножието на върха започва от хижа „Рай“ и преминава през водопада „Райското пръскало“. Преходът преминава по участъците около река Райска и при наличието на още около два часа сте изкачили 2376-те метра на Ботев.

Белоградчишки скали – Варовикови по произход, представляват отделни стърчащи кули с малко на брой отвори и цепнатини. Катеренето по този масив е трудно и забранено. Въпреки това природният феномен, който е под защитата на закона, е притегателна сила за българи и дори чужденци. Районът на крепостта Калето е сборно място за любителите на катеренето. Една от най-популярните дестинации за катерене, Белоградчишките скали предлагат на любителите катерачи скалите над селата Боровица и Фалковец. Характерът на пясъчников конгломерат на скалите ги прави трудни за осигуряване и плочестото катерене по тях е силно натоварващо.

Боянски водопад –  Водопадът и скалите в близост до него са рай за катерачите във Витошкия район. Леденото катерене през зимата е атрактивно за мнозина от катерачите. Твърдият базалтов характер на скалите е добър за катерене, било то спортно или стандартно. В началото на месец декември водопадът започва да замръзва и височината му от 1260 метра от основата се превръща в предизвикателство за катерачите. Могат да се ползват изцяло ледени маршрути или миксове от лед и скални участъци. Популярността на мястото расте все повече, тъй като близостта му до София е непосредствена.

Проходът Вратцата – Намира се на около два до три километра от Враца и представлява нещо като скална порта. В областта тече река Лева и Вратцата влиза в границите на резерват Врачански карст, прилежащ към природния парк Врачански балкан. Тук масивите са 32 на брой и са налични редица разнообразни маршрути за катерене от спортен, алпийски, или традиционен тип. Скалите са предимно здрави, а уникалната Централна стена е бисерът в короната на прохода. Денивелацията й от 350 метра е внушителна и предизвиква доста любители на този спорт, очертани са около 50 алпийски маршрута за катерене. В района може да се лагерува на палатка, да се отседне в местните хотелчета и мотелчета и да се съчетае приятно едно преживяване, носещо силен адреналин.

Лакатнишки скали – Намиращи се в Искърското дефиле в Стара планина, скалите, гледащи към гара Лакатник, са здрав варовик с множество ниши, цепки, плочи, ръбове и места за изкачване. Районите са условно разделени на Септември, Вражите дупки, Алпийска поляна и Кръста. Уникални турове за катерене при валежно време се правят и са доста опасни за по неопитните. Районът не може да предложи много от към удобства, но пък лагеруването на палатка е широко практикувано. Маршрутите за катерене не са лесни за разчитане и разпознаване.

Планините над Сливен – Много ентусиасти и любители на екстремното пристигат в региона, за да се катерят по тази популярна дестинация за катерене в страната. Условията са много добри дори за начинаещи. Те могат да навлязат в спорта при катерене по скалните стени на лифтената станция. За по-опитните са скалите и масивите при така наречените Долни източни и Горни източни скали и местата, Долапите и Жабата. При добро време могат да се видят през уйкендите върволици от катерачи и любители на екстремното.

Дивдядово, Шуменско – Името на местността идва от едноименния квартал на град Шумен. Отделената от основното плато скала е висока около 40 метра. Защитена е от ветрове, заради южното си изложение и е идеална за катерене през есента и пролетта. На височина от около 20 метра има малка и опасна при мокро време пътека. Скалите са здрави и неронливи. Катерачни маршрути, 24 на брой, са налични за екстремните любители и те са с различна степен на трудност.

Можете да посетите още популярни дестинации за катерене като Боянския водопад, Златните мостове, Кайлъка, Милкини скали, Чудните скали и доста други дестинации. Любителите на адреналина, опитни в скалното катерене, вероятно познават повечето от тези дестинации, но начинаещите тепърва ще ги опознават.