Статистиката говори, че гимназистите не могат да разпознаят Чарлз Дарвин от Азис. Но нещата са по-страшни и съвсем не са смешни.

Цялата обществена машина днес произвежда един продукт, който спокойно вече може да наречем българския идиот. Български, защото е наш и идиот, защото комуникационните способности на хората до 20 г. са консервирани сериозно в собствения им бит (и сос) и никой няма достъп до тях. Между тях, училището, библиотеката и медията ако щете – като носители на жезненоважна информация, има огромна пропаст. На едната страна остава Дарвин, от другата страна – Азис и баба му. От едната страна е неспособността да назовеш името на българския президент, от другата страна хипер информираност за бельото на фолкдивите от “Пайнер”. От една страна пълната липса на понятия как върви един мерцедес и от другата страна ясното съзнание, че можем да откраднем мерцедес, да се чукаме за мерцедес или да катастрофираме с мерцедес.

В тези тенденции много хора виждат нормализация на обществения продукт. Мужиците бяха възпитавани по времето на социализма да бъдат среднисти (поне), а днес просто се връща старото ниво на огромното количество плебс. Плебсът е нужен – трябва да храни една прослойка политици, бели якички, научна, техническа и артистична прослойка, също така оптимално количество обикновени тарикати и въобще – неясната българска аристокрация.

Такъв плебс съществува навсякъде – особено в САЩ. А в други страни, където го няма, наличието му се организира чрез опростени емиграционни практики. Това е тясно специализиран плебс – той знае коя гайка на конвейера да завърти, специалист е само за тази гайка и не му е нужно да знае, че Хилари Клинтън е жена и се кандидатира за президент, а Барак е черен и също има мерак за Белия дом. Това е човекът, който може да работи нещо в държава, където има ясни социални правила. Необразованият има нисък обществен ценз и знае мястото си там, където е полезен. В нашата република това съвсем не е така. Бедата на гимназистите не е, че са прости, а че:

А/ още не го знаят
Б/ имат претенция свръх своите възможности
В/ им липсва тотална самоирония

По първа точка: Настина идва едно прекрасно поколение деца, което още не знае колко не знае. То е втъкнато в свят на огромен технологичен напредък и ползва технологиите само ако си ги купи евтино или ги открадне скъпо. Технологията на модерния свят у нас присъства само като потребление (и то на старо) и никак като производство. По принцип консуматорът е произвеждащ и информиран човек. У нас потреблението е тотално неинформирано, на парче, а производството на технологиите – от демокрация до ядрен реактор е сведено до минимум. В същото време хората до 20 изпадат в капана на неинформираното незнание. Те имат диплома, но навсякъде, където трябва да са полезни – те са напълно ненужни. Никой от тях не се самоусъвършенства с цел бъдеща самопредстава как да бъде полезен на обществото и на себе си. Най-страшното проклятие на българите – изречението “може и така”, вече е индивидуален профил и гордост на всеки неудачник. Дори и “копи-пейст” културата у нас не промени нивото на този проблем. Много старателно от обществото се крие този образ на неудачник. Правят го политиците и медиите, които винаги са се страхували от лесното лумпенизиране на източния неудачник. В резултат българският идиот излиза от училище и не знае, и няма кой да му каже диагнозата. Диагноза няма, но има професия – плебей. Въпреки това обаче у него се очертава патрицианска черта в характера. Т. е. – стигаме до точка Б: плебеят има претенции.

Един от основните въпроси на нашия капитализъм е на какво отгоре хората у нас получават парите си. Върху каква претенция. Те работят некачествено, недисциплинирано, екстензивно, импровизират лошо и оцеляват още по-лошо. Мекият преход създаде въздушен джоб вместо нормалната еволюция на прехода. В този джоб се крият занаятчиите, малцинствата и пенсионерите, необразованите и младите – това е обществена плънка, която вече горчи. А същите тези хора имат тоталната претенция да живеят добре Всеки поединично обаче, ако бъде интервюиран какво може – отговорът е нулев. Като отговора – кой е Дарвин? Няма значение. Но незнанието за Дарвин е песъчинка в епицентъра на общата култура, чиято липса прави от обикновения ученик много лош социопат – той сериозно мисли, че ще еволюира до маймуна с мерцедес, без Дарвин да му се мотае наоколо. Жестока претенция за “нормален живот” без никаква лична отговорност за собствения ни живот – това е характерно не само за хората в гимназия – това е национална черта.

И накрая – най-лошата новина: подточка В липсата на самоирония. Те са прости, те вярват, че заслужават много, и накрая те се взимат на сериозно. Младите наши идиоти наистина вярват, че българите са номер едно. Това се получи заради липсата на сравнение с нормалния свят, който често е номер едно, но си и признава, че често не е номер едно. Азис, един приятен културен експеримент (с ненормалното) се пропи в обществото, така щото най-невинните го приеха като нормален модел на поведение в пълно съответствие с липсата на каквато и да е обществена самоирония. “Ние сме номер едно!” е ясно набито в главите на децата. Ако ги питате защо сме “номер едно”, те ще ви кажат – защото Ивана е казала така в едно интервю в един вестник (Какъв вестник ! Тя го казва на концерт.)

Статия: Мартин Карбовски


20140225-sivsecskqz

Пътешествие до „Планината на чудесата”

Планината на чудесата се намира в средата на увеселителния парк ...
Screen-Shot-2015-05-27-at-4.33.37-PM-750x400

Плажа на прасенцата (Бахамски острови)

Ще ни повярвате ли, ако ви разкажем за едно идилииско ...
Рилскиманастир

Места, които няма да повярвате, че са в България.

България е уникална страна. Природата ни е дар от бога, ...
fishing-03

Състезание по “пиян” риболов

Спокойно можем да кажем, че алкохолът не е препоръчителен за ...
Созопол

Какво се случи със Созопол?

Навярно много от нас си задават въпроса, какво се случи ...
sunbeds and parasols on the beach

Голямата вълна от туристи ни подмина

Ръстът от 30-40% няма да се случи, дано имаме поне ...

Отговори